На 16 април вечерта избухна пожар, който засегна почти цялата територия на защитената местност „Алдомировското блато“. По информация от Министерството на околната среда и водите, огънят е унищожил значителна част от растителността и ценните местообитания в блатото – една от малкото останали влажни зони в Западна България.
Алдомировското блато, обявено за защитена територия още през 1989 г., е дом на редки и застрашени птици – бойник, черноврат гмурец, воден дърдавец, бяла чапла и много други. Именно сега, през пролетта, започва размножителният период за повечето от тях. Унищожаването на местообитанията в този момент може да има тежки и дълготрайни последици за биоразнообразието в целия регион.
Влажните зони са изключително важни за природния баланс – те пречистват водите, съхраняват въглерод, поддържат климата, осигуряват домове на безброй организми. Унищожаването им е загуба не само за дивата природа, а и за нас, хората.
Регионалната инспекция по околната среда и водите – София е направила проверка на място и заявява, че ще продължи да следи ситуацията. Но истината е, че това не е първият пожар, който поглъща Алдомировското блато. И ако не започнем да действаме по-сериозно – може да не е последният.
През петъчния ден наш екип посети мястото, за да огледа щетите. Снимките, които заснехме, говорят сами – за мащаба на бедствието, за изгорелите тръстики и унищожените места за гнездене, за тишината, останала след живота.
Пожарите в такива територии не са просто „инциденти“. Те често са резултат от човешка небрежност или умишлени действия. Нужно е по-сериозно отношение, превенция и реална грижа за местата, които са дом на толкова много животински видове.
Трябва да припомним, че това не е изолиран случай. На 9 ноември 2025 г. пожар избухна и в защитената местност „Теснолистен божур“ край Божурище – едно от последните места в България, където това застрашено растение вирее в естествена среда. Огънят унищожи значителна част от растителността, включително местообитанията на редки и уязвими видове. И тогава, както и сега, въпросите останаха без отговор, а виновни – няма.
- Защо все по-често горят защитени територии в България?
- Защо няма ефективна превенция и постоянен контрол в зони със специален статут?
- Защо не се установяват причините и не се търси отговорност, когато щетите вече са нанесени?
- И колко още пожари ще са нужни, за да се разбере, че без действия рискуваме да загубим завинаги ценни природни местообитания?
Надяваме се, че природата ще има сили да се възстанови и този път. Но не можем да разчитаме само на това – трябва да настояваме за действия и отговорност от отговорните институции, а виновните да бъдат открити и наказани.








